Diary of Dreams лайв в София!

13 July 2008

Както вече обявихме, планирали сме трето издание на нашия Gorgon fest, в чест на петгодишнината от създаването на магазина на 25. Октомври 2008. Имаме изключителното удоволствие да съобщим името на хедлайнерите – немската група Diary of Dreams! Адриан Хейтс е класически китарист и пианист и басист на Garden of Delight . Той основава Diary of Dreams в края на 80-те (1989), взимайки името от композиция за класическа китара, която той е написал. Първият албум - ‛Cholymelan“ е издаден през 1994 от лейбъла Dion Fortune. Окуражен от успеха, Адриан основава своя собствена фирма Accession records и издава няколко албума през следващите години, изграждайки вярна фенска маса. Вторият албум „The end of flowers“ излиза година по-късно, разширявайки даркуейв основите на дебюта. „Bird Without Wings“ се появява още една година по-късно и най-експерименталната им творба – „Psychoma?“ излиза през 1998. През 1999 е издадена компилацията „Moments of Bloom“, съдържаща по две преработени песни от всеки албум. В следващите два албума – „One of 18 Angels“ и „Freak Perfume“ (плюс комплацията EP 'PaniK Manifesto') са използвани много електронни ритми, което води до голяма клубна популярност на групата През 2004 „Nigredo“ (концептуален албум, инспириран от митология, която групата създава) прави крачка назад към старите концепции, но с приемеси на новия, денс-ориентиран саунд. Песните от турнето Nigredo по-късно са издадени - CD „aLive“ и DVD „Nine In Numbers“. Най-новия албум на Diary of Dreams – „Nekrolog 43“ е издаден през 2007. В него има по-голямо разнообразие от настроения и концепции отколкото в предишните им творби. Адриан Хейтс твърди, че текстовете и оформлението на обложката са повлияни от Германския експресионизъм (1909 -1935) и „красотата на грозното“. Скоро на профила на групата в Myspace беше обявено, че датата на излизане на новия албум е „твърдо през 2009". Дискографията на Diary of Dreams можете да намерите в каталога на магазин Gorgon! Много е изписано за Diary of Dreams. Дали това е втората стъпка на основателя Адриан Хейтс в света на музиката? Или това е само соло проект и всички останали участници са само плод на въображението на създателя на групата? Той наистина ли е луд?Добре, ще видим.. Повече от 15 години след основаването на групата е време да се разкаже историята, такава, каквато е. Звучи странно, но в самото начало Diary of Dreams е китарно ориентиран проект, без никакви синтезатори. Китарата е изключително важна за получилия класическа школовка Адриан.Причината, поради която Адриан прави такава музика е може би фактът, че е израснал със симфониите на Бетовен, Моцарт, Вивалди и други велики композитори. Още повече той не е имал близък контакт със съвременната музика. Хармониите в неговите композиции носят онази яснота, така присъща на великите класически майстори от които се е учил.Кой би могъл да бъде по-добър учител? Класическата китара омагьосва Адриан още, когато е 9-годишен и той я изучава до 21 годишна възраст. Затова, едва ли е изненада за някой, че китарата все още е толкова важна за композициите на Diary of Dreams, въпреки, че понякога някои хора не я чуват или не я разпознават. Само 6 години след първите стъпки в областта на музиката и композирането Адриан е вече на 15 години и живее в отдалечено място в щата Ню Йорк. Сблъсква се с ключов изструмент, който по-късно ще стане толкова важен за него. Училището подпомагаше моето самообучение и подкрепяше всеки опит за креативност. Имахме един час дневно, в който можехме да пишем каквото си поискаме.Можехме да пишем за каквото ни хрумне.Учителят имаше слабост към мен, защото аз пишех за всичко, което ме притеснява. Другите имаха повече трудности с това и пишеха това, което смятаха, че ще иска да прочете учителят. Знаеха, че той ще прочете написаното. Аз не се притеснявах и винаги пишех, каквото ми хрумне.Това породи някакво уважение към мен. Такъв беше животът ми през онези дни. След като се върнах в Германия се заех да използвам моите сили и мисли и да ги въплътя в практиката. Исках да се докажа и да изпълня моите желания и изведнъж попаднах в това гъмжило от луди музиканти. През 1989 тези шест музиканти свиреха на всякакви стандартни инструменти, но без синтезатори. Това беше изненадващо за мен, от модерна гледна точка и във връзка с тази точно група." Използвали са китари, бас, барабани и вокали, които не са изпълнявани от Адриан. Той описва музиката като тотално анархична и още тогава се е усещал неговият стремеж към съвършенство, перфекционизъм и към издигане на още по-високо ниво.Изпънявали ли са кавър версии?Не, това са били авторски композиции на младите музиканти, чиято група постоянно сменявала името си. Една от тези композиции е написана от Адриан и носи името „Дневник на сънищата“(Diary of Dreams). „Композирах тази песен за класическа китара само и тогава нямаше никакви вокали или нещо друго.Хареса ми името, беше прекрасно, имаше дълбок смисъл и не приличаше на обикновено име на група. Тогава се замислих, преведох го на английски и се оказа, че дава много свобода за работа върху концепцията. Реших да го взема като мое име и да работя с него.По това време вече бях написал няколко песни и исках да направя нещо съвършено ново, но в началото звучахме като училищна група. Беше музикална анархия! Но как иначе , след като сме група хлапета, но все пак с различен музикален вкус.Басистът ни харесваше Led Zeppelin и такива неща, барабанистът - класически рок, както можете да си представите и другите членове на групата реагираха странно като им представих две-три комкпозиции, които бях написал. Те...хм...напуснаха ме веднага- смее се Адриан.Само един остана.“ Алистър Кейн е човекът, който в навечерието на 1989 остава до него (нещо, което никога няма да бъде забравено от повечето фенове). Той остава верен приятел и китарист в първите стъпки на Diary of Dreams и ще остане такъв дълги години. Официалне сайт на групата: http://www.diaryofdreams.de http://www.myspace.com/diaryofdreams

Последна промяна ( 14 July 2008 )

 

< Предишна		Следваща >